В източните страни вярата в съществуването на драконите е силна и днес. В най-голяма степен това се отнася за Китай, Тибет, Япония и за Корея.
В Китай легендите за драконите разказват за летящи същества, които живеели там преди пет хиляди години.
Китайците са се покланяли на дракона и са го почитали от времената на дълбоката древност, и постепенно образът на дракона е заел централно място в митовете на Китай.
Има много запазени предания за това, как в двора на владетелите на Китай е имало дракони. Разказват се легенди за появата на бял свят на владетели и герои в резултат на любовта между жена и дракон.
Има легенда, че прародителката на всички хора е Нюй-Ва, жената-дракон. В Китай драконите символизират благородство и доблест и се смятат за мъдри същества, които знаят тайните на магията.
В „Книгата на промените” йероглифът с изображение на дракон означава „мъдрец”. Драконите са покровители на природните явления и стихии. Има не само добри, но и лоши дракони.
В много легенди се разказва за дракон, който искал да му донасят млади момичета. Според прочутото произведение на китайския писател У Ченен „Пътешествие на Запад”, драконът е същество, което може да променя размера си.
В продължение на дълги векове драконът е бил имперски символ. Тронът на императора се е наричал Трон на Дракона, а лицето на императора – Лицето на Дракона.
Когато някой император умирал, казвали, че той е отлетял на небето върху гърба на дракон. Китайският дракон има рога и люспи, а в устата му има перла, в която се крие силата му.
Водните дракони, които са огнедишащи, обединяват студеното водно начало и горещото огнено начало. Драконът може да владее едновременно четирите стихии – земя, въздух, огън, вода.
